LIVING BEING IV TIME REFLECTIONS / 13 Юни 2026, 20:00 - Градина „КРИСТАЛ“, София

КОНЦЕРТ

13.06.26

Градина КРИСТАЛ

20:00

LIVING BEING IV– TIME REFLECTIONS ТУРНЕ  2026

РЕПЕРТОАР: 

Композиции и аранжименти на Винсент Пейрани 

Винсент Пейрани – акордеон, акордина

Тони Паелеман – роудс, пиано

Емил Паризиен – сопранов саксофон

Жулиен Херне – бас

Йоан Сера – барабани

С „Living Being IV: Time Reflections“ Винсент Пеирани и неговият квинтет представят творба, дълбоко вкоренена в размислите и музикалното изследване на времето. Съставен от Емил Паризиен, Тони Паелеман, Йоан Сера и Жулиен Ерне, този нов проект ни кани да се впуснем в звуков свят, където всяка нота е пропита от сложността и нюансите на ритъма на живота.

Роден в специфичния контекст на първите месеци на пандемията от Covid, този албум е плод на момент на принудителна пауза за Винсент Пейрани, прекъсване в ежедневието му, което го подтиква да медитира върху начина, по който времето оформя живота ни и възприятието ни за света. „Time Reflections“ е мозайка от съвременни ритми и ехо от традиционни танци, с препратка към бароковата музика, която тук намира неочаквано и поетично място.

Сътрудничествата на Винсент Пейрани с артисти от различни среди придават интертекстуално измерение на музиката му. В този албум влиянията на китариста от Бенин Лионел Луеке и германския пианист Михаел Волни са ясно забележими в две парчета, специално посветени на тях.

Тези резонанси илюстрират богатството и разнообразието, които характеризират творчеството на Пейрани, предлагайки музикално преживяване, което е едновременно интроспективно и универсално.

Замисъл на Винсент Пейрани

През 2024 г. отпразнувахме  15-годишнината на групата и имахме концерт през март в „Сен Музикал“, за да отбележим този юбилей. 

Всичко започна през 2009 г. в едно мазе в 10-ия арондисман на Париж и оттогава сме издали два албума: първият, през 2015 г., с едноименното заглавие: Living Being, а вторият: Night Walker, през 2018 г.

Що се отнася до сцената, имахме късмета да свирим много през всичките тези години, било то в квинтет, с гости (Лейла Марсиал, Матиас Еик, Мишел Портал, Силвен Бардио) или в по-голям състав. Имам предвид по-специално последното ни приключение в разширен състав („extended“): това беше по повод 40-годишнината на фестивала Jazz à Vienne през 2021 г., където имах пълна свобода и за случая преаранжирах част от репертоара на Living Being II с ансамбъл от 14 духови музиканти, а като черешка на тортата – с много специални гости: певецът Пиърс Фачини и виолончелистът Винсент Сегал. 

Всички тези преживявания в по-голям състав бяха наистина изключителни всеки път и ни позволиха да израстнем и да развием музиката ни значително. 

Както споменавам по-горе, през 2024 г. отпразнувахме 15-годишнината си и освен този „юбилеен“ концерт ми се стори важно да отбележим събитието и с албум, като подготвихме „Living Being IV“. „Living Being III“ трябваше да излезе по време на пандемията, затова предпочетох да премина директно към четвъртата част!

За следващата ни част ми предложиха да направим нещо специално, с гости, солисти, камерен оркестър, хор и т.н. Всички тези идеи са отлични, но мисля, че като квинтет имаме още много неща да разкажем.

Винаги е имало пауза между всяка програма на Living Being и това е с добра причина. Винаги съм считал този квинтет за лаборатория, в която не си поставяме ограничения. Всеки път, когато се събираме, правим преглед на музикалното състояние на всеки: „Е, какво си правил през това време? Имаш ли нещо, което да ни пуснеш да чуем?”. Сигурно е, че се връщаме в група с история, с дълъг опит, но всеки път се връщаме с нов музикален багаж, с нови влияния, и това е само за добро за бъдещите ни приключения.

Знаем, че басистът Жулиен Ерне се е занимавал много с хип-хоп през последните години – както като басист, така и като звукорежисьор и продуцент. Очевидно е, че това оказва влияние върху него и съответно върху музиката му, върху начина му на свирене и, по-широко погледнато, върху звученето на Living Being. Въпреки че аз съм този, който предоставя материала за групата (композиции, кавъри), всички участват в изготвянето на репертоара. 

Един пример: песента „Night Walker“ изобщо не беше такава в началото и именно Жулиен Ерне, след като изслуша моята демо версия, ми предложи напълно различна бас линия, която пренесе парчето в друг свят – по-футуристичен, опияняващ, с усещане за вечно движение (поне така го усещам аз). Много ми хареса и именно тази бас линия се превърна в ДНК-то на песента!

Друга новост за „Living Being IV“ е, че ще си играем с ефектите. Досега в групата е имало електро-електрическо равновесие с дуото Fender Rhodes / бас и акустичната страна с дуото сопрано / акордеон. Този баланс между електрониката и акустиката ясно определи звука на групата ни. Промяната на един от параметрите ще промени този баланс… На мен ми остава да намеря новото си място и да се погрижа то да „пасва“ на останалата част от групата.

Знам, че същото важи и за сопраното на Емил Паризиен. В следващия репертоар на квартета му EPQ той използва ефекти върху саксофона си и затова е много вероятно да иска да ги използва и с квинтета. На нас ни остава да внимаваме да не прекаляваме!   

Винсент Пейрани – „Springtime Full Time“Той винаги е в движение. За младия акордеонист всичко започна да се развива с по-бързи темпове, след като напуска семейния уют в Ница и класическия репертоар, за да се насочи към Париж, джем сешъните на своето поколение, опитът като вокалист, африканската музика, фламенкото... и преди всичко към CNSM*, което се оказа двойно решаващо. В CNSM Винсент има първите си изяви в дует, след предложение от саксофониста Винсент Ле Куанг. Там среща и Даниел Хумайр – среща с решаващо значение. Последният ще укрепи самочувствието му, ще го насърчи да се утвърди като солист и ще му предложи ново поле за изява: квартетът Sweet & Sour, заедно с Жером Регар и този неуловим Емил Паризиен. Това беше през 2012 г. За две години Винсент Пеирани премина от човек, за когото никой не беше чувал, до записване на първия си албум като лидер! Скоро той се озовава под светлината на прожекторите. По същото време той акомпанираше Юн Сун На. Двойна експозиция – национална и международна. Ракетата беше изстреляна, а срещата на Винсент с Мишел Портал щеше да развие склонността му към непредвидими взаимодействия – той, който обичаше нищо толкова, колкото да се вписва, да планира, да организира, да модифицира…

Последваха безброй дуети. Разбира се, с Емил Паризиен, но също и с пианиста Михаел Волни, контрабасиста Мишел Бенита, китаристите Пиер Першо, Федерико Касагеранде и Яманду Коста, а напоследък и с хармоникаря Грегоар Маре, без да забравяме, през последните 20 години, класическия виолончелист Франсоа Салк. Каквото и да прави Винсент Пеирани, човек неизменно остава впечатлен от пълната му отдаденост. Той има начин да се ангажира с музиката, сякаш е за последен път. Това е нещо повече от просто изкуството на „разговора“ между музиканти. Винсент признава, че обича да акомпанира солисти. Той се наслаждава да осигурява ритъма, акордите, баса... В това отношение той е този, който взема решенията, подавайки топката на този, който ще вкара победния гол! Но той не е от онези, които стоят дълго боси на една и съща сцена. Специалитетът на Винсент е... да не е специалист. Той се забавлява много, като предоставя плътни партитури за своя Living Being Quintet – джаз-поп формула, в която всеки знае сценария, но е свободен да си позволи лични свободи. А с Jokers Зив Равиц и Федерико Касагранде го отвеждат в царството на джаза, отваряйки широки пространства на свобода, които той не е очаквал.

Друго трио, Mazahni, по-близко до уърлд мюзик, с Жан-Кристоф Майар (саз) и Биджан Чемирани (перкусии), също му е скъпо заради привързаността си към устната традиция. И тъй като той не е от хората, които застиват на едно място, Винсент Пеирани се поддава и на изкушението от другата крайност – проект в стил електро с трима музиканти от Percussions de Strasbourg. И това не е всичко: очите му светват, когато споменава My Favorite Strings, проект за запис с дуети и разширени състави, с контрабаси, виолончели, китари, банджо, изпълнявани от Рено Гарсия Фонс, Винсент Сегал, Яманду Коста и Бела Флек. Дали е вероятно да забави темпото? Това не би било в неговата природа. И макар музиката му да изглежда напълно уверена – може би по-установена днес – той все още смята за жизнено важно да бъде готов да поема нови предизвикателства и да е готов да поема рискове. 

Алекс Дютил*CNSM: Парижката консерватория (Conservatoire National Supérieur de Musique)

……………………….

VINCENT PEIRANI

Living Being IV - Time Reflections

13.06.2026

Garden Crystal

20:00

REPERTOIRE: 

Compositions and arrangements by Vincent Perani 

Vincent Peirani - accordion, accordina

Tony Paeleman - rhodes, piano

Emile Parisien - soprano saxophone

Julien Herné - bass

Yoann Serra - drums

Statement of Intent by Vincent Peirani

In 2024, we will mark the band’s 15th anniversary and give a concert in March at La Seine Musicale to celebrate this milestone. 

It all began in 2009 in a basement in Paris’s 10th arrondissement, and since then, we have released two albums: the first, in 2015, was the self-titled Living Being, and the second, Night Walker, came out in 2018.

On the live front, we’ve been lucky enough to play a lot over the years, whether as a quintet, with guests (Leïla Martial, Mathias Eick, Michel Portal, Sylvain Bardiau), or as a larger ensemble. I’m thinking in particular of our latest “extended” group adventure: it was for the 40th anniversary of the Jazz à Vienne festival in 2021, where I had carte blanche and, for the occasion, I rearranged part of the Living Being II repertoire with a 14-piece wind ensemble and, the icing on the cake, very special guests: singer Piers Faccini and cellist Vincent Segal. 

All these experiences with larger ensembles have truly been exceptional every time and have allowed us to grow and develop the music considerably. 

With ‘Living Being IV: Time Reflections’, Vincent Peirani and his quintet present a work deeply rooted in the reflection and musical exploration of time. Composed of Émile Parisien, Tony Paeleman, Yoann Serra and Julien Herné, this new project invites us to explore a sound where each note is imbued with the complexity and nuances of the rhythm of life.

Born in the particular context of the first months of the Covid pandemic, this record is the fruit of a moment of forced pause for Vincent Peirani, a break in his daily life that led him to meditate on the way in which time shapes our lives and our perception of the world. ‘Time Réflections’ is a mosaic of contemporary beats and echoes of traditional dance, with a nod to baroque music, which finds an unexpected and poetic place here.

Vincent Peirani's collaborations with artists from diverse backgrounds add an intertextual dimension to his music. In this album, the influences of Beninese guitarist Lionel Loueke and German pianist Michael Wollny are clearly evident in two tracks specially dedicated to them.

These resonances illustrate the richness and diversity that characterise Peirani's work, offering a musical experience that is both introspective and universal.

 As I mentioned earlier, we’ll be celebrating our 15th anniversary in 2024, and in addition to this “anniversary” concert, I felt it was important to mark the occasion with a new album by preparing *Living Being IV*. *Living Being III* was supposed to be released during the pandemic, so I decided to skip straight to the fourth installment!

For our next installment, people suggested I do something special—with guests, soloists, a chamber orchestra, a choir, and so on… All these ideas are excellent, but I think we still have a lot to say as a quintet.

There’s always been a break between each Living Being program, and for good reason. I’ve always viewed this quintet as a laboratory where we don’t hold back. Every time we get together, we catch up on each other’s musical progress: “So? What have you been up to all this time? Got anything to play for us?” What’s certain is that we’re returning to a group with a history, a long-standing legacy, but each time, we come back with new musical experiences, new influences—and that’s only better for the adventures ahead.

I know that bassist Julien Herné has been heavily involved in hip-hop in recent years, both as a bassist and as a sound engineer and producer. It’s clear that this has influenced him and, consequently, his music, his playing, and by extension, the sound of Living Being. Even though I’m the one who provides the material for the band (original songs, covers), everyone contributes to putting the set together. 

Here’s an example: the track “Night Walker” wasn’t like that at all originally, and it was actually Julien Herné who, after listening to my demo, suggested a completely different bass line that took the song into another world—more futuristic, intoxicating, with a sense of perpetual motion (at least that’s how I felt). I loved it, and it’s really that bass line that became the track’s DNA!

Another new element for Living Being IV is that I’m going to experiment with effects. Up until now, there’s been an electronic-acoustic balance within the band, with the Fender Rhodes and bass on one side and the soprano sax and accordion on the other. This balance between the electronic and acoustic elements has clearly defined our band’s sound. Changing one of these parameters will shift that balance… It’s up to me to find my new role and make sure it “fits” with the rest of the band.

I know it’s the same with Émile Parisien’s soprano sax. On the upcoming repertoire for his EPQ quartet, he’s using effects on his saxophone, so it’s very likely he’ll want to use them with the quintet as well. It’s up to us to be careful not to go overboard!   

VINCENT PEIRANI

Vincent Peirani – springtime full time

He’s always on the go. Everything started to move faster for the young accordionist after he left the

family cocoon in Nice and the classical repertoire for Paris, the jam sessions of his generation,

experiences as a vocalist, and African music, flamenco... and above all the CNSM*, which proved

to be doubly decisive.

At the CNSM Vincent had his first experiences playing in duo, following a proposal from

saxophonist Vincent Lê Quang. It was there too that he met Daniel Humair – a crucial encounter.

The latter was to boost his confidence, encourage him to assert himself as a soloist, and oOer him

a new playground: the Sweet & Sour Quartet, alongside Jérôme Regard and that will-o’-the-wisp

Émile Parisien. That was in 2012. In two years, Vincent Peirani had gone from being someone that

nobody had heard of to recording his first album as leader! He was soon in the spotlight. At the

same time, he was accompanying Youn Sun Nah. Double exposure, national and international.

The rocket had been launched, and Vincent’s encounter with Michel Portal was to develop his

penchant for unforeseeable interactions – he who loves nothing so much as fitting in, planning

ahead, organising, modifying… Countless duos followed. With Émile Parisien, of course, but also

with pianist Michael Wollny, double bassist Michel Benita, guitarists Pierre Perchaud, Federico

Casagerande and Yamandu Costa, then more recently harmonica player Grégoire Maret, and not

forgetting, for the past 20 years, classical cellist François Salque.

Whatever Vincent Peirani does, one is unfailingly struck by his total commitment. He has a way

of engaging with music as if it’s for the last time. It’s more than just the art of “conversing” amongst

musicians. Vincent admits that he loves to accompany soloists. He delights in providing the

rhythm, the chords, the bass... In that respect he’s the one who calls the shots, passing the ball to

whoever is going to score the winning goal!

But he’s not one for standing barefoot on the same stage for long. Vincent’s speciality is… not

being a specialist. He has a great time providing dense scores for his Living Being Quintet, a jazzpop

formula in which everyone knows the script but is free to take personal liberties. And with

Jokers, Ziv Ravitz and Federico Casagrande take him into the realm of jazz, opening up wide areas

of freedom that he hadn’t anticipated.

Another trio, Mazahni, closer to world music, with Jean-Christophe Maillard, saz, and Bijan

Chemirani, percussion, is also dear to him for its commitment to oral tradition. And since he’s not

one to stagnate, Vincent Peirani also yields to temptation at the other end of the spectrum for a

more electro project with three musicians from the Percussions de Strasbourg. And that’s not all:

his eyes light up when he mentions My Favorite Strings, a recording project featuring duos and

expanded formulas, with double basses, cellos, guitars, a banjo, played by Renaud Garcia Fons,

Vincent Segal, Yamandu Costa and Béla Fleck.

Is he likely to slow down? That wouldn’t be in his nature. And while his music seems totally

assertive – perhaps more settled today – he still considers it vitally important to be ready to take

on new challenges and to be prepared to take risks.

Alex Dutilh

*CNSM: the Paris Conservatoire (Conservatoire National Supérieur de Musique)